Велик пост


Великият пост, установен от св. Църква, е осветен от примера на Господа Иисуса Христа, Който е постил 40 дни в пустинята. Постът не е само въздържание от блажна храна; истинският пост е придружен с усърдие в молитвата и опрощение прегрешенията на другите, затова и Сиропустната неделя е определена за ден на всеопрощение.

Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден.
Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението.
Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен (Стиховна стихира за понеделника от I седмица на Великия пост).

 

Първа седмица на Великия пост

Първата седмица на Великия пост, както и последната, се отличава с особена строгост, а богослужението - със своята продължителност.

През първите четири дни (понеделник, вторник, сряда, четвъртък) се чете канонът на св. Андрей Критски с припеви към стиха "Помилуй ме, Боже, помилуй ме".

В петък от първата седмица на Великия пост на Литургията след заамвонната молитва се извършва освещаване на "коливото", т.е. на вареното жито с мед, в памет на св. великомъченик Теодор Тирон, оказал благотворна помощ на християните за да опазят поста.

Тодоровден

Св. Теодор Тирон.Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон.

Почитането на св. Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата, а освен през Великия пост, светецът се почита и на 17 февруари.

Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.

Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Бог, Който промишлява за своите раби и не желае да бъде смущавана тяхната вяра, направил да се открие нечестивият замисъл.

Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор му известил името си.  Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.

Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон. За спомен на случилото се се вари жито, което се благославя в по време на богослужението в храма. 

 

 

Първа неделя на Великия пост - Тържество на Православието

Тържество на Православието. Седми Вселенски СъборВ първия неделен ден от Великия пост се извършва тържество в памет на възстановяването на почитта към светите икони. Със смъртта на последния император-иконоборец Теофил било сложен край на тази голяма ерес в християнския Изток. Съпругата на Теофил св. царица Теодора, заедно със св. патриарх Методий незабавно възстановили иконопочитанието, потвърдено още на Седмия Вселенски събор. Православието било тържествено възстановено на 19 фебруари 843 г., на празничната служба в Софийския храм в Константинопол в първия неделен ден от Великия пост. По-късно службата в памет на това събитие била разширена с добавянето на други текстове, утвърждаващи истините на вярата.

Днес в големите катедрални храмове в края на Литургията се извършва молебен в средата на храма пред иконите на Спасителя и Божията Майка. Свещенослужителите молят Господа за утвърждаване във вярата на православните християни и обръщането в истинския път на всички, отстъпили от Църквата. После дяконът чете Символът на вярата и произнася анатема, т.е. обявява отделянето от Църквата на всички, които се осмеляват да изменят истините на православната вяра, и "вечна памет" на всички загинали защитници на вярата, а "на многая лета" - на живите.

 

Втора неделя на Великия пост - на св. Григорий Палама

Св. Григорий живял през XIV век и учил и разкрил учението за силата на поста и молитвата. Съгласно с православната вяра той учел, че заради молитвения подвиг и поста Господ озарява вярващите с благодатната Си светлина, с която Сам той сиял на Тавор.

 

 

Трета неделя на Великия пост - Кръстопоклонна

В Третия неделен ден на Великия пост Църквата ни напомня за страданията и смъртта на Господа, и с това иска да въодушеви и укрепи постещите да продължат подвига на поста.

На Всенощното бдение след Великото славословие се изнася Св. Кръст за поклонение от вярващите. При поклонението Църквата пее: Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое воскресение Твое славим. Тази песен се пее и на Литургията вместо Трисвятата песен.

Св. Кръст остава за поклонение през цялата седмица до петък, когато след часовете, преди Литургията се внася обратно в олтара. Затова Третата неделя и четвъртата седмица на Великия пост се наричат "кръстопоклонни".

 

За Адам постът, даден от Господ, е изпитание на верността. За нас днес постът е изпитание на нашата верност. Когато Адам и Ева подложили на съмение думите на Господа и вкусили плодовете от забраненото дърво, били изгонени от рая. Точно така (според 69-то Правило на светите Апостоли) се отлъчват от църковно общение и онези, които не изпълняват установения от Църквата пост и самоволно го нарушават. Съпрузите следва строго да спазват постановленията на Църквата при съхраняването на чистотата в празничните, неделните и постните дни (сряда и петък), помнейки думите на преподобни Серафим и стареца Амвросий, че пренебрегването на тези постановления на Църквата води след себе си различни болести за жената и децата. При това трябва да се уточни, че църковният ден започва от вечерта, от шест часа, и затова трябва да се съхрани канонът на празничния или постния ден, считано от предходния ден. Известни са случаи, когато в християнски семейства е бил нарушаван мирът и един от съпрузите е изпадал дори в отчаяние заради отказа на другия от брачни отношения, предизвикан от ревност към въздържание. Това особено се отнася към периода на дългия пост.

Според указанията на св. апостол Павел, въздържание трябва да има само при единодушно съгласие на двамата съпрузи: въздържание не може да има тогава, когато един от тях се гнети и губи душевния си мир заради въздържание. Но какво да се прави в случаите, когато единият от съпрузите желае да се въздържа по време на поста или на празничните дни?

Тук се сблъскваме с една от опасностите, които крие бракът между хора с различни възгледи и гледни точки. При тези бракове са неизбежни душевните драми и дълбоката скръб. Според апостола на съпруга не бива да се отказва, но при това ще бъде нарушена светостта на празника или поста. И тук се налага изводът колко важен е предварителният избор на съпруг, предопределящ щастието в брака. Бракът, който в своята същност е доброволно подчинение, е лек и щастлив само тогава, когато душата се отдава на благочестив и добродетелен съпруг и не бива да се избягват нещастията, ако съпругут се окаже в плен на страстите и греха. Ненапразно скърби св. апостол Павел за встъпващите в брак: "Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя" (1 Кор. 7:28).

Из книгата "Как да спазваме поста"

 

Четвърта неделя на Великия пост - на св. преподобни Йоан Лествичник

Шестнадесетгодишен този подвижник отишъл на Синайската планина и се подвизавал под ръководството на авва Мартирий. Накратко животът му може да се определи: пост, молитва, сълзи на умиление, всенощни бдения.

Той е написал книга под заглавие "Лествица" (стълба) за духовно съвършенство. В 33 степени или стъпала той представя стълбата на християнските добродетели, за първа от които определя смирението, без което стълбата ще рухне.

През Великия пост Църквата припомня тази стълба на християнското съвършенство, по която приканя верните с молитвите на този подвижник да се излачват по пътя на духовното съвършенство. Св. Йоан Лествичник  се празнува и на 30 март.

 

 

Пета неделя на Великия пост - св. преподобна Мария Египетска

Като образ на всецялостно пълно покаяние е установено паметта на преподобна Мария Египетска да се припомня в Петата неделя от Великия пост - неделя, през която приканата за покайно съзнание завършва с четене на целия канон на св. Андрей Критски.

За пример на истинско покаяние се сочи преп. Мария Египетска и се просят нейните молитви за подкрепа в подвига на покаянието. Канонът на св. Андрей Критски се изпълнява на малкото повечерие в сряда вечерта или след полунощ по Иерусалимския типик.

През тази неделя, в петък на малкото повечерие или след полунощ по Иерусалимския типик, се чете целият акатист към св. Богородица в изпросване небесното й благословение.

 

Шеста седмица на Великия пост - Предпразници на Възкресението

Великият пост завършва с два лъчезарни празнични дни, или по-добре да се каже с двуединен, двудневен празник. Това е Лазарова събота - когато си припомняме възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, и Връбница, когато празнуваме тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни до предаването Му на страдания и кръстна смърт. Сякаш преди да навлезем в мъката и тъмнината на Страстните дни, преди още веднъж да станем свидетели на Христовите страдания, Църквата ни разкрива истинския смисъл на доброволната Христова жертва, на спасителната Му смърт.

 

Лазарова събота - Възкресяване на Лазаря

В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя - възкресяването на четиридневно починалия Лазар шест дни преди иудейския празник Пасха (Йоан гл. 11). Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. То и днес ни уверява в божествената сила на Бог Син, в Неговото възкресение, и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите.

Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало непоносимо негодуване у първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа, точно в този момент Синедрионът решава да улови Иисуса при първа възможност и да Го убие (Иоан 11:47-57). Приближава се тяхното време. Идва властта на тъмнината, а заедно с нея и последните дни от земния живот на Спасителя.

Шеста неделя на Великия пост - Вход Господен в Иерусалим (Цветница, Връбница)

След възкресението на Лазаря при последното Си идване в Иерусалим, шест дни преди Пасха, Христос Спасителят, влязъл в светия град при голяма тържественост. Това идване в Иерусалим по пророческото предсказание (Зах. 9:9) било царствено с големи почести.

За празника в града надошли от близки и далечни страни, не само иудеи, а и много прозелити във вярата. Вестта за възкресението на Лазар се носела из града. Хиляден народ се стекъл към Витания да види Христос, Великия Чудотвореь, и възкръсналия Лазар. Христос, като древните царе, яхнал на осле, придружен от учениците Си, тръгнал за Иерусалим. Лицето Му излъчвало величие, сила, а същевременно и смирение. Народът помислил, че е дошло времето за политическото му освобождение от римско иго и почнал да отдава на Христос почести като на земен цар.

Мнозина постилали дрехите си там, отдето ще мине; хвърляли цветя и веели с палмови клонки. Деца и народ възклицавали: "Осанна Сину Давидову...". Възторжено тържествувал целият народ, но книжниците негодували и поискали от Христос да им запрети. Христос отвърнал, че ако те замлъкнат, камъните ще завикат.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение, отдето в чудна красота се открили градът и храмът, Христос предсказал бъдещата му съдба и разрушение. Влязъл в Иерусалим, дошъл в храма и с царствена власт изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на слепи, хроми и недъгави (Мат. 21:1-17; Марк. 11:1-11; Лука 19:29-48; Иоан 12:12-18).

На тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете Си за благословение. Върбовите клники напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Разрешава се риба.

Празникът възпоменава тържественото влизане на Иисус в Йерусалим в навечерието на юдейската Пасха. "Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница" (Зах. 9:9), - възкликва старозаветният Пророк Захари, който преди много години бе предвидял днес извършващото се събитие.

Народът тържествено посрещал влизащия в Иерусалим, а Спасителят бил печален, знаейки че само след няколко дни същата тази тълпа ще се отвърне от Него и ще поиска разпятието Му.

Нека в тези святи дни обърнем внимание на това, като си вземем урок и внимаваме над себе си. Не би ли могло да бъде нещо подобно и с нас при всичката видимост на тържествеността?

"Тогава, - казва св. Теофан Затворник, - видимостта била тържествена, но Господ гледал на това, което било невидимо в сърцата и го видял достойно за плач. И нашата празнична видимост е всякога тържествена, но така ли е в действителност?"

Дано не се изпълнят и за нас думите на Спасителя, Идващ на волно страдание заради нашето спасение: "Този народ се приближава до Мен с устата си и ме почита с устните си, а сърцето му стои далече от Мене" (Мат. 15:8).

На този ден храмовете са пълни с богомолци, които носят пролетни цветя, здравец и върбови клонки. На св. Литургия свещеникът ги освещава и раздава на богомолците като символ на съпричастие и съпреживяване на духовно тържество. Върбовото венче се запазва цяла година пред домашната икона, над входната врата или над вратата на дневната. От Цветница до Томина неделя (първата след Великден) не се прави помен за починал близък.

Животът на Иисус Христос наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.

Източник